Алкохолизмът в моето семейство – втора част

Тогава за първи път ми светна лампичката, че моите връзки не са просто “лош късмет”

Когато вече имах право да имам връзка – на 17 години, първата беше с 4 години по-голямо момче, което за мен беше принца. Тъй като едва ме пускаха да излизам за по два – три часа с него, аз не знаех, че той си пада по различни жени през останалата част от денонощието… Когато разбрах, а той реагира с усмивка, че никога няма да се откаже от хубавите жени, го напуснах с разбито сърце.

За втория принц избрах връстник, за по-сигурно, да не може да ме баламосва. Той беше от алкохолишки род – с баща алкохолик и двама чичовци алкохолици. Самия той имаше афинитет към алкохола, но аз “контролирах” неговият ПРОБЛЕМ С ПИЕНЕТО, заех се да го превъзпитам и да му дам цялата любов, която не са му дали в семейството, за да успее да разгърне потенциала си. Накрая след 4 години усилия така и не успях, изморих се и го напуснах. Към днешна дата той е завършен алкохолик.

Принц номер три на пръв поглед беше прекрасен, но след няколко месеца загрях, че е хазартно зависим. Усетих горчилката и на това, но този път не издържах повече от година.

Принц номер четири изглеждаше много силен психически и без никакви подобни пороци, както и с големи ценности и идеали за семейство, като моите. На него успях да се доверя и да се оженим, да родя децата и 10 години да се опитвам да имам семейството, което исках в мечтите си. Но всичко се оказа напразна илюзия. На първо място той се оказа работохолик до степен да не се прибира в къщи преди 10 вечерта, ако се прибереше по-рано правеше скандали като алкохолик, но без да е пиян, постоянно беше в дългове и заеми и дължеше пари като хазартен тип, а след развода разбрах, че е имал завидни успокоителки от женски пол. Т.е. той се оказа обединяващият образ на останалите трима, тъй като явно мен човек с един порок не ме е устройвал, твърде скучно би било, при положение че има други с много повече екстри.

Последният ми принц, върха на сладоледа или глазурата на тортата беше рецидивиращ наркоман, с когото преживях всичко останало, което бях пропуснала с предишните.

Тогава за първи път ми светна лампичката, че моите връзки не са просто “лош късмет”, че живота ми не е малшанс, а по някакви причини вътре в мен ми се случва всичко това. Дори образованието, което бях завършила не беше практично и не беше нещо, с което може човек да се реализира в днешно време и да има добри доходи. Бях прехвърлила всичките си болни амбиции върху развитието на децата си. Исках те да имат това, което аз нямам, без да се интересувам от какво имат нужда, а те самите вече порастваха и се разбунтуваха срещу мен. Оказа се, че и за тях не съм направила това, което трябва. Всичко около мен сякаш напълно се разпадаше. Единственото нещо, което правех добре през годините е винаги да имам работа и да оцелявам, но никак не оценявах това като нещо ценно в мен, защото смятах, че съм длъжна да е така.

(Следва продължение…)

Алкохолизмът в моето семейство – част 1

Алкохолизмът в моето семейство – трета част

Comments are closed.