Алкохолизмът в моето семейство – трета част

Животът ми се променя с всеки изминал ден бавно и постепенно…

Започнах да пия от отчаяние и изкарах 3-месечен алкохолен период. По принцип не пиех изобщо, защото от първите си няколко напивания през младежките години разбрах, че нямам контрол над алкохола и избрах да не кусвам изобщо. Сега обаче започнах да пия съвсем умишлено, за да избягам от реалността на моя живот. Стана ми трудно обаче да съчетавам алкохола с работата си и гледането на децата, майчинските ми инстинкти надделяха и успях да спра.

Тогава се сблъсках с истинската болка, натрупана през годините, сбогувах се с идеали и мечти за истинска любов, за принцове и връзка за цял живот. Оказа се, че когато няма кого да спасявам и да превъзпитавам около себе си аз самата имам доста проблеми за решаване. Осъзнах, че имам нужда от помощ. Един мой приятел психолог ме насочи към една група за самопомощ за хора с депресии, която ще ми се отрази добре. Там веднага се вживях и се заинтересувах от конкретни хора. Импулсивно ми идваха идеи как да им помогна, като импулс ми идваше като цяло да помагам на цялата група, да ги веселя, да поемам инициативата за съвместни дейности, но в същото време все пак някакъв здрав инстинкт е имало в мен, за да се спра, защото усетих, че съм твърде уморена и ако направя всичко това ще се довърша напълно, така че напуснах групата. Така все пак сложих началото и най-накрая се заинтересувах за себе си и признах, че имам нужда от помощ.

Бях стигнала дъното!

Детските ми години минаха в болка, а останалите – обсебена от връзки, в които се надявах да получа любов, щастие и безоблачен семеен живот. По-късно прочетох книгата “Никога вече съзависим”, която все едно беше написана за мен… Започнах да чета и да се интересувам от тези проблеми, защото разпознах себе си… Стигнах и до групата на Ал-Анон, която посещавам от година и половина. Малко повече от година работя със спонсор по програмата.

Животът ми се променя с всеки изминал ден бавно и постепенно… Намерих отговор на много въпроси, които ме измъчваха през годините и сглобих пъзела на предишния си живот. Казвам предишен, защото сегашния коренно се различава по много неща. Нямам потребност да спасявам или превъзпитавам някого, поотдръпнах се от децата и ги оставих да дишат, без да се вживявам в ролята на свръхобгрижваща и контролираща майка, балансирах емоциите си и приемам съвсем различно от преди хора, събития и ситуации. Отказах се от ролята на жертва и много внимавам да не влизам отново в нея. Повдигнах самочувствието и самооценката си и успешно поставям границата на околните докъде и колко могат да си позволят, опознавам се, преценявам си възможностите, силите и се съобразявам със себе си.

Ценя се повече, ценя повече здравето си. Приемам се и се обичам такава, каквато съм. Уча се да си прощавам и да прощавам. Освободих се до голяма степен от навика си да издигам хора в култ или да ги приемам като авторитети. Сега приемам всички като равни помежду си и спрямо мен. Подобрих значително отношенията си с хората около мен. С майка ми се радвам на много добри взаимоотношения, а тя самата по някакъв чуден начин не пие вече повече от година. Оказа се, че светът не е ужасно и непосилно място за живеене. Оказа се, че ми е по-добре да съм сама, отколкото с неподходящ за мен партньор, че ми е по-добре без адреналин. Осъзнах, че животът ми и съдбата ми, зависят изцяло от мен, от това  как аз ще ги изградя. Уча се да променям нещата, които мога да променя, да приемам нещата, които не мога да променя, да анализирам и да правя реално разликата между двете. Имам си своите кризи и слаби моменти, но бързо се стабилизирам. Намирам опора, подкрепа и разбиране от Ал-Анон групата, която посещавам, от спонсора си, от няколкото верни през годините приятелства, от вярата си в Господ, от самата себе си…

ОТ ЕДНА ГОДИНА ЖИВЕЯ МНОГО ПО-ИСТИНСКИ И ПЪЛНОЦЕННО, ОТКОЛКОТО СЪМ ЖИВЯЛА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ДОСЕГА И УСПЯВАМ ДА СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА И НА МАЛКИТЕ НЕЩА…

Алкохолизмът в моето семейство – част 1

Алкохолизмът в моето семейство – част 2

Comments are closed.