Алкохолизмът в моето семейство – част 1

Бях на седем когато баща ми почина от цироза на черния дроб в следствие на алкохола. Отначало не осъзнавах, че никога повече няма да го видя и не подозирах, че ще ми липсва през целия ми живот.

Всичко започна толкова отдавна… Още от бебешките ми години. На две години бях поверена на грижите на баба ми и дядо ми, за да бъда предпазена от алкохолизма на баща ми. Копнеех да бъда с мама и тати и по-големия ми брат, да живея с тях постоянно и вечер в леглото си мечтаех как това ще се случи скоро. Взимаха ме обикновено за през почивните дни. Имам си хубавите спомени как баща ми ме возеше на “конче”, как ме подхвърляше на високо, как седях в скута му, как ме возеше в колата си. Епизодични спомени, в случаите, в които е бил трезвен или може би леко пийнал. Но имам и другите, когато баща ми не е бил в къщи или се е връщал, имало е скандал и пак си е тръгвал.

Това са спомените ми от онези години…

Бях на седем когато баща ми почина от цироза на черния дроб в следствие на алкохола. Отначало не осъзнавах, че никога повече няма да го видя и не подозирах, че ще ми липсва през целия ми живот. Мислех си дори, че най-накрая майка ми няма да страда, ще ме обича и ще се грижи за мен без някой да и пречи. Но тя ме взе у дома чак когато станах на 10, тя имаше нов спътник в живота си, а по-големия ми брат беше студент в друг град. Тогава осъзнах, че никога няма да имам семейството, което имах – с добрите и лошите моменти. Сигурно съм ревнувала или не съм получила вниманието, което ми се е искало от майка ми, защото 3 години плаках и страдах за починалия ми баща – нощем в леглото си. Майка ми периодично се напиваше и ми устройваше големи скандали, тъй като нямаше как да го направи с втория си мъж, може би се е страхувала той да не си тръгне. Чувствах се сама, нещастна, натрапница, чужда… Дори се разболях, за да привлека вниманието на майка ми, но и това не помогна – тя ме отряза. Тогава разбрах и приех, че съм сама на този свят, но един ден ще се оженя за “принца” и тогава ще имам семейство, деца, за които много ще се грижа и ще обичам.

Пубертета ми протече спокойно тъй като за най-малкото нещо бях системно заплашвана, че ако се издъня ще бъда изпратена в ТВУ – трудово възпитателно училище от соц. време и аз като знаех какви типове пращат там – никак не ми се искаше да попадам там. Мълчах и стисках зъби, чаках да стана на 18 и да се махна от в къщи. Майка си не понасях, а към починалия ми баща изпитвах невероятен гняв, че се е самоунищожил, че ме е предал, изоставил и лишил от себе си.

Сега, през днешната си гледна точка, като гледам майка ми как се държи с децата ми виждам и оценявам всичко хубаво, което ми е дала, но алкохолните и периоди винаги са съсипвали всичко, тя става друг човек под влияние на алкохола, сигурно много пъти е съжалявала за всичко, което е казвала и е правила в такива моменти, но никога не е признавала това. Затова до преди година много ни куцаха отношенията и бяха на приливи и отливи, в зависимост от нейния АЛКОХОЛ, който също е на приливи и отливи. Опитвам се да я разбера, да я оправдая и да и простя, починалия ми баща също се опитвам да разбера, да оправдая и да му простя.

 

(Следва продължение…)

Алкохолизмът в моето семейство – част 2

Алкохолизмът в моето семейство – трета част

Comments are closed.