Откъс от книгата

ИСТОРИЯ, СВЪРЗАНА С ПЪРВА СТЪПКА:

Съпругът ми Пит замина за града в петък сутринта, за да отиде на интервю за още една работа. След моята настойчива молба, той обеща да си е у дома до вечерта.

Трябваше да се досетя! Изкарах поредната безсънна нощ, взирайки се през прозореца, чудейки се какво ли беше станало този път. Как можах да повярвам, когато той ми каза, че ще се върне? Както обикновено направих безсмислена проверка по местните барове, мислех си, че той със сигурност е още в града.

Бях обещала на продавача в кварталния магазин за алкохол, че в събота сутрин ще покрия една от неплатените сметки на Пит. Това се случваше толкова често и всеки път, когато ми се обадеха да се погрижа за неплатените сметки, аз го правех. Тръгнах със свито сърце.

По пътя от нас до близката железопътна спирка има шест лентова магистрала. Тъкмо щях да пресека, когато светофарът светна в червено. За мой ужас, от другата страна беше Пит, опитваше се да пресече залитайки през целия този трафик. Първият ми порив беше да се втурна, но знаех колко безнадеждно беше това. В моето пълно отчаяние, затворих очите си и си казах: “О Боже! О Боже!”

Когато чух, че трафикът спря, отворих очите си. От другата страна на магистралата стоеше непознат мъж, който здраво беше хванал мъжа ми под ръка, за да го преведе безопасно през магистралата. Когато стигнаха до мен, благодарих на човека с треперещ глас.

Тогава разбрах, че този кризисен момент „на живот и смърт” беше овладян и то без моето участие. Бях безсилна, но Бог не беше. След това най-накрая разбрах същността на Първа Стъпка.

Трябваше да се погрижа за неплатената сметка – бях обещала. Заклех се, че това ще е за последен път и бях сериозна. Отидох в магазина за алкохол, все още разтреперана от това потресаващо преживяване. Обясних на собственика, че повече няма да покривам задълженията на Пит. Ако собственикът на магазина реши да му даде кредит, ще трябва да си търси парите от Пит. Човекът се съгласи и после каза: „ Нали знаеш, че съпругът ти трябва да опита с Анонимни Алкохолици.”

Каква ирония! Казах му, че от години се опитвам да го накарам да отиде.

„-Добре – каза той,- явно си опитвала прекалено настоятелно”.

След този ден открих нова посока. Бях свободна. Този незабравим удар ме накара да обърна внимание на чувствата си и ми показа, че всъщност удължавах проблема с опита си да предвидя всичко. Оттогава, както се казва, ”вдигнах ръце”.

Това решение доведе до много промени в живота ни, защото научих истината и смисъла на Първа Стъпка. Животът ми беше станал напълно хаотичен и неконтролируем – докато не научих, че аз имам властта над собствените си действия.

 

Comments are closed.