Алкохолизъм

“Алкохолизмът е семейна болест”- това е едно често срещано твърдение в литературата на Ал-Анон.

Обикновено, когато го прочетем за първи път си мислим нещо от рода “Ами да! Бащата на моя съпруг беше алкохолик, дядо му е бил зависим от алкохола и ето сега- и той пие от сутрин до вечер!”. Смисълът на това изречение, обаче, е друг. Алкохолизмът е семейна болест, защото ние близките волно или неволно участваме в това, което се случва – даваме извинения пред работодателите, разчистваме бъркотията, която алкохолика създава при поредния запой, даваме пари за алкохол, дебнем дали е пил или не, изливаме алкохол и т.н. и т.н.

Често отричаме признаците на алкохолизма с мисълта “Всички мъже пият” или се надяваме, че нещата ще се оправят от само себе си “Ето, от три дни той пие само по една чашка”… Отричаме и нашето безумно поведение с оправдания като “Ако не го/я пазя, той/тя ще изпие всичкия алкохол на света” без да си даваме сметка, че независимо дали пазим или не, алкохолика намира начин да пие.

Засегнати са и децата в семейството – те много често се чувстват виновни, заради алкохолизма на родителите си. Често, грижейки се за алкохолика пренебрегваме децата си. Затова всички имаме нужда от помощ- и алкохолика (в Анонимни Алкохолици), и ние близките, и децата в семейството на алкохолика (ако има такива).

Какво бихме могли да направим за себе си?

Какво бихме могли да направим за алкохолика?

Къде бихме могли да намерим помощ?

Comments are closed.