Как протече първата ми сбирка?

Първата сбирка обикновено е изпълнена с притеснение, често и със сълзи на облегчение, че има хора, които ни разбират и не се присмиват, когато чуят думата “алкохолизъм“. Ето какво споделят някои от членовете на Ал-Анон, България за първата си сбирка:

“Първата ми сбирка беше скайп-сбирка. Не знах какво да очаквам и много се вълнувах. Намерението ми беше да разбера как се провеждат и да бъда само слушател. Почувствах се на мястото си и реших и аз да споделя. Губех мисълта си ( и все още го правя), но това не ме притесняваше толкова, защото чувствах че никой не ме съди и че това е нещо, което трябва да преодолея. След първата и след всяка следваща сбирка се чувствам като преродена.”

“Първата ми сбирка беше като събаряне на стена. Постепено се бях научила да страня от хората и да не показвам чувствта, за да не бъда наранена, но това ме караше да се чувстам още по-самотна и нещастна.На първата ми сбирка за пръв път показах какво се случва вътре в мен и беше голямо облекчение да разбера, че не съм сама!”

“На първата ми сбирка бях леко притеснен. Малко се ядосах на това, че трябва да се изчакват хората да се доизкажат, дори когато повтарят едни и същи неща по няколко пъти и смисъла на това което казват отдавна ми е станал ясен. Срещата протече според установения вече за групата ред и правила. Като цяло ми хареса, въпреки че си тръгнах с повече въпроси отколкото отговори.”

“Първата сбирка ми хареса, но останах с впечатлението, че не ми е мястото там и се чудех каква полза ще имам, ако продължа да ходя. Иначе, чух доста ценни неща и мисля, че не е имало нещо, което да не съм разбрала. Колкото до промяна, не знам дали съм се променила, по-скоро реших да отида пак, защото бих могла да чуя още ценни неща и да споделя проблемите си. Впоследствие започнах да усещам промяна, но това стана постепенно, започнах по-ясно да виждам себе си и другите, да ги преценявам, да си давам сметка защо имам проблеми, да променя поведението си и т.н.”

 

Comments are closed.