Духовното израстване

Защо ходя на сбирки, защо подкрепям програма, която понякога не разбирам, защо се придържам към идеи, понякога толкова странни за останалите хора?

Тези въпроси са част от духовното ми израстване –имам нужда от тях без значение дали съм нов член, правещ първи стъпки в програмата, или посещавам сбирките от няколко години. Имам нужда от тези въпроси, за да си припомня, че сбирките не са ангажимент в календара ми или нова зависимост. Моята програма не е задължение, съревнование, начин да се изтъкна, повод да преживея себе си като жертва – моята програма е СВОБОДА. Сбирките на Ал-Анон ми дават моето по-добро Аз. Там то се ражда, намира подкрепа, черпи мъдрост и доброта. На сбирките няма очаквания, няма изисквания, няма критика, няма страх. Подавам ръка, за да се хвана за другия, но всъщност намирам себе си, намирам покой, намирам смирение, намирам моята Висша сила. Програмата не ме прави по-различна от другите –тя ми показва пътя към тях. Показва ми, че нямам нужда да контролирам останалите, да ги обгрижвам, да ги спасявам, да ги карам да ме обичат, да ги променям, да ги поучавам, да ги уча да живеят. Единственото, от което имам нужда, е да ги обичам такива каквито са и да обърна поглед към себе си.

Ако се сетя за молитвата за смирение – денят ми става по-хубав, ако намеря време да раздам брошура или да подготвя теми за сбирка – чувствам себе си полезна и пълноценна, ако се обадя на спонсора ми, за да си поговорим за моята програма – опознавам себе си по-добре, ако прилагам Дванадесета Стъпка – нося надежда и утеха на някои друг.

Благодаря, че имам всички тези възможности! Благодаря, че имам Ал-Анон! Благодаря, че намерих моята Висша сила!

Аз знам защо ще отида на сбирка тази седмица…

Comments are closed.