За служенето

На тези срещи бях очи в очи с членове от далечни краища, които споделяха също като мен историите си и ме караха да се чувствам като у дома си. Семейство!

 

Като член на Ал-Анон никога не бях пропускала конвенция. Това бе повод за мен да служа, да събирам нови запознанства, да научавам нови уроци. Беше вълнуващо и вдъхновяващо. На тези срещи бях очи в очи с членове от далечни краища, които споделяха също като мен историите си и ме караха да се чувствам като у дома си. Семейство!

С времето обаче започна да се надига недоволство в мен, защото усещах голяма отговорност за провеждането на конвенциите година след година. Усещах се отговорна да полагам усилия да се случват всеки път по-добре от предишния: да се опитвам да организирам нови членове около мен, да показваме растеж и развитие на сдружението. Оказа се, че умението да се организира и ръководи е много по-различно, отколкото да си част от конвенция. Оказа се, че това не е роля, за която бях готова. Въпреки това сякаш насила продължавах, без да мога да се оттегля. В мен съществуваше идеята за ротация на длъжностите по служене, но все не успявах да въвлека някого в моята кауза. Моите усилия ми донесоха само безспокойство и гняв. Забравих, че конвенциите са на първо място утеха, подкрепа и смирение за близките на алкохолици, които все още страдат. Вместо това бяха изпит.

Сега знам, че моята Висша сила и груповото съзнание, надминават човешките ми воля и усилия. Те задават темпото. Те ми дават уроци и ми прощават, когато взема контрола в свои ръце.

С течение на времето започнах нова работа, която ми предостави възможност да се уча на организиране и планиране. Започнах да се уча на работа в екип и споделяне на отговорностите.

В крайна сметка не успях да отида на последната Конвенция на Ал-Анон. Моята висша сила не ми позволи. Въпреки това присъствах чрез едни малки плакати, залепени в залата за сбирките. Направих ги на драго сърце, с много любов и те успяха да стигнат до конвенцията, без усилия от моя страна. Въпреки че мен ме нямаше, аз не се чувствах виновна или ядосана – моя принос беше там. Понякога нещата не се случват както ми се иска, но стига да вкарам цялата си душа в тях, резултатът е налице –духовно израстване.

С любов в Ал-Анон.

Comments are closed.