Мисъл за деня

2 Януари

Да очакваме от алкохолика обич и подкрепа може да бъде като да отидем в компютърен магазин, за да купим хляб. Може би ние очакваме “добър” родител, който да се грижи за нас и да отговаря на нашите чувства, или “любящ” съпруг, който ни кара да се чувстваме комфортно и ни подкрепя, когато сме изплашени, или “грижовно” дете, което се притича на помощ, когато сме болни или затруднени. Докато нашите любими хора не отговарят на нашите очаквания, точно тези очаквания, а не нашите близки, са тези, които ни карат да се чувстваме ужасно.

Любовта може да бъде изразена по много начини, а хората, засегнати от алкохолизма може да не са в състояние да я изразят по начина, по който бихме желали. Но ние бихме могли да се опитаме да разпознаем любовта, без значение кога и как ни е предложена. Когато я няма, това не трябва да ни кара да се чувстваме подтиснати; много от нас откриват неизчерпаем извор на любов в Ал-Анон. С окуражаването и подкрепата на останалите, ние се научаваме да гледаме на нашите нужди като на важни и уместни и да гледаме на себе си като на заслужаващи удовлетворяването на тези нужди.

Да не забравя:

Днес алкохоликът може да ни даде, но може и да не ни даде това, което желаем. И нито един човек няма да може да ни даде всичко,което бихме искали. Ако спрем да настояваме нашите нужди да бъдат задоволявани, в съответствие с нашите желания, ние може да открием, че цялата любов и подкрепа, от които имаме нужда, са на една ръка разстояние.

“В Ал-Анон открих за себе си силата да погледна по нов начин на привидно безнадеждни ситуации. Научих се, че трябва да използвам тази сила не за да променя алкохолика, тъй като аз съм безсилна пред това, но да преодолея моите изкривени мисли и гледна точка”

Ден след ден в Ал-Анон

Comments are closed.