Моята роля в пиесата “Алкохолизъм”

Ал-Анон ми помогна да се справя с последиците от живота с алкохолик.

Чували ли сте думата “съзависимост“? Аз самата я прочетох за първи път, търсейки помощ за алкохолизма на съпруга ми. Беше труден период от живота ми. Чувствах се като в капан, без сили, отчаяна. Дотогава не предполагах, че аз неволно подкрепям неговия алкохолизъм и сама влизам все по-надълбоко в капана. Подкрепях го с това, че поемах все повече и повече грижи за семейството с това, че плащах неговите дългове, с това че се подавах на манипулациите му, че се смятах отговорна за неговото пиене и търсех Аз начини той да спре да пие… Опитвах се да го променя със скандали, с мълчание, с внимание, с тотално пренебрегване, изливах алкохол- нищо не действаше по-дълго от 2-3 дни. Спираше да пие и започваше отново. А аз всеки път се надявах, че най-после проблемът е решен и ще живеем щастливо до края на дните си.

Откривайки думичката “съзависимост” започнах да намирам и литература по върпоса. Макар и оскъдна, в България я има. Основното, което разбрах беше, че не мога да очаквам някой да се промени, ако аз самата не променя поведението си. Докато аз плащам дългове, съпругът ми ще продължава да взема на заем, защото цената, която трябва да плати е най-много един семеен скандал. Докато аз оправям последиците, той ще продължава да пие, защото моето “опяване” отдавна не му прави впечатление. Алкохоликът е част от една подържаща система, той е в центъра на тази система, тя го крепи. Докато системата съществува- и той ще съществува. Аз бях част от тази система и трябваше да престана да играя моята роля. Но как? Много е лесно да се каже “не плащай сметки”, “не поемай толкова много отговорности за семейството”, “остави го да понесе сам последствията от пиенето” и е адски трудно да се приложи на практика.

Започнах да посещавам сбирки на Ал-Анон- това са групи за взаимопомощ на близки и роднини на алкохолици и за мое щастие в България вече има такива. В Ал-Анон се научих как наистина да престана да играя моята роля в алкохолната система и да живея по различен начин. Открих, че имам характеристики, които ми пречат да отстоявам себе си. Една от тях е чувството за вина- чувствах се виновна, когато не “спасявах” съпруга ми макар, че отговорността за това, което му се случва си беше лично негова. Важна характеристика беше и отричането- дълго време отричах пред себе си проблема с алкохола. Смятах, че аз имам изкривени разбирания, че той всъщност не пие толкова много. Друг проблем беше, че се подавах на манипулативните му изказвания като например това, че искам някой да се грижи за мен и се грижех все повече и повече за всичко, за да докажа, че не съм глезла. Списъкът е дълъг, както е дълъг и пътя, по който вървя. Знам, че се променям и тази промяна прави живота ми по-спокоен и смислен.

Няма да се подпиша, защото Ал-Анон е анонимна организация. Фактът, че живеем с алкохолици е притеснителен за много от нас, затова анонимността е изключително важна- тогава всеки може да споделя спокойно проблемите си. Всеки, който има нужда от надежда и подкрепа е добре дошъл при нас!

One Response to Моята роля в пиесата “Алкохолизъм”

  1. Яна says:

    За тази болест няма виновни и най-голямата ми грешка беше да търся вина у някого, най-вече у близките! Истината е, че алкохолизмът е лично решение и никой не може да бъде принуден да се лекува, ако сам не го поиска. Принудителната изолация не лекува, само детоксикацията може да бъде предпоставка да се въздейства върху алкохолика, докато е трезвен. Близките могат да покажат своята обич към трезвия човек и да му покажат промените в характера, настъпващи с пиенето. Приемането и осъзнаването на съществуващия проблем е най-важната стъпка в лечението. В нашето семейство се оказа и най-продължителната!