Приказка за Пепеляшки

Животът на жената живееща с човек, който има проблеми с алкохола е точно такъв, като в приказката за Пепеляшка.

Тя се събужда един ден и установява, че каляската се е превърнала в тиква, че пантофката й я няма, че кочияшът се е превърнал в мишок, а магическата пръчка на добрата фея се е развалила и красивата Пепеляшка отдавна е облечена в дрипи….тъжно, но е истина. Да, животът на тази Пепеляшка е нереална приказка. В него има и зли магьосници, и лоши сестри, и мащехи. Има го и зловещият змей- АЛКОХОЛА. Има го и принца на белия кон… но той в един момент се е превърнал в жаба… тъжно, но е истина.

Когато се омъжих мислех, че съм открила своята половинка и ще живеем добър и смислен живот. Но в живота няма черно и бяла, а понякога има и много отенъци на сиво. Дълго време вярвах и се надявах, че всичко ще се оправи. Търпях и се питах ДОКОГА? Правех всичко възможно да угодя и да се наглася към обстоятелствата, но нещата се влошаваха и колкото повече аз се стараех да вкарам всичко в ред, толкова повече настъпваше безредие. В живота ми се появи страшният звяр- АЛКОХОЛА и всичко изпепели – и доверието и любовта. Тъжно, но е истина.

Сега събирам счупените стъкълца от своя живот и се мъча да ги залепя, И ВЯРВАМ, ОТНОВО ВЯРВАМ, че всичко ще се оправи, защото надеждата никога не си замина от мен. Спрях да се боря, защото АЛ-АНОН ме научи на търпение и смирение. Единствено когато спреш да се бориш с алкохола/а аз съм толкова борбен човек/ и оставиш всичко на търпението и на силната си вяра тогава нещата започват да се нареждат. Спираш и чакаш и вярваш…това е засега. Борбата с алкохола е безсмислена и загубена кауза, за всеки дръзнал да се бори с него. Сега вече не се питам дали съм силна или слаба. Сега искам само да съм спокойна и в хармония със себе си… Това е моето щастие -да мисля за себе си и собствения си душевен мир. Да спра да живея живота на другия и да видя какво мога да направя за собствения си живот.ТУК И СЕГА В ТАЗИ МИНУТА. Защото миналото и бъдещето не съществуват. Миналото е за да се връщаш понякога там за да видиш грешките си и да си научиш уроците, за да не ги повтаряш, а бъдещето го правиш ти самият тук и сега в настоящият миг, миг който никога няма да се повтори. И когато разбрах, че никой не е виновен за това как се чувствам аз, и усетих, че не другите са виновни, а аз самата, тогава едва успях да повдигна завесата и да погледна към себе си. Да се видя такава каквато съм, без излишни драми и самосъжаления. И да не се срамувам от недостатъците си, а да се науча да си ги обичам, защото знам,че те са си мои и това съм аз. Животът си е мой и какъвто си го направя аз, то такъв и ще бъде. Разбрах, че собственото ми щастие зависи само и единствено от мен самата. Какво облекчение! Какво разкъсване на оковите беше това за мен!

И КРАЙ. Приказката свърши…

Аз бавно и полека навлязох в реалността на собственият си живот и видях, че той може да бъде и хубав, а на моменти дори прекрасен! Видях, че мога отново да се усмихвам и да дарявам искрената си и лъчезарна усмивка на хората около мен и тя да ми се връща стократно. Мога да давам любов и без да получавам и това да не ме прави гневна или всеискаща, а да ме изпълва с радостта от даването. Научих, че имам и много хубави страни, които бях позабравила, улисана в проблемите на другия. Но АЛ-АНОН ми помогна да се намеря, защото се бях позагубила. И това, което откривам за себе си всеки ден, ми харесва все повече и повече и ме изпълва с оптимизъм. И не спирам да се уча всеки ден. Радвам се на малките неща и не бързам, защото не е толкова важна целта, а е важен пътя, по който си поел. Не спирам нито за миг да вярвам на …СЕБЕ СИ.

Благодаря АЛ-АНОН, ЧЕ ТЕ ИМА!

Comments are closed.